Последните анализи показват, че бременните жени и новородените могат да бъдат изправени пред повишен риск от развитие на по-тежки случаи на COVID-19 след инфекция с SARS-CoV-2. Ново изследване, водено от изследователи от Масачузетската обща болница (MGH) и публикувано в Cell, разкрива по-нисък от очакваното трансфер на защитни антитела срещу SARS-CoV-2 през плацентата от майки, заразени през третия триместър. Причината може да е промени в тези антитела след тяхното образуване – процес, наречен гликозилиране.
Резултатите се разширяват на последните констатации на екипа, публикувани в JAMA Network Open, че бременните жени с COVID-19 не предават вируса на SARS-CoV-2, но също така предават и относително ниски нива на антитела срещу него, на новородени. За това последно проучване учените сравниха майчините антитела срещу грип (грип), магарешка кашлица (коклюш) и SARS-CoV-2 и как тези антитела се прехвърлят през плацентата. Специфичните за грип и коклюш антитела се прехвърлят активно по относително нормален начин. За разлика от това, трансферът на специфични за SARS-CoV-2 антитела към бебето е не само значително намален, но прехвърлените антитела са по-малко функционални от антителата срещу грип. Намаленият трансфер се наблюдава само при инфекция от третия триместър.
Учените установиха, че променените привързаности на въглехидрати към специфичните за SARS-CoV-2 антитела – процес, наречен гликозилиране – може да са виновни за този намален трансфер от майката към плода през третия триместър. Въглехидратните прикачени средства към специфичните за SARS-CoV-2 антитела в майчината кръв са различни от тези, наблюдавани при специфични за грип и коклюш антитела. Този въглехидратен модел може да доведе до това COVID-специфичните антитела да бъдат „заседнали“ в майчината циркулация, вместо да се прехвърлят през плацентата чрез плацентарни рецептори на антитела.
Индуцирано от инфекция увеличаване на общите майчини антитела, както и по-висока плацентарна експресия на рецептор на антитела, която привлича въглехидратния модел върху специфичните за SARS-CoV-2 антитела, спомогна за частичното преодоляване на проблема и улеснява прехвърлянето на някои функционални антитела от майката към плода. Интересното е, че някои от антителата, които са прехвърлили най-доброто, са били и най-функционалните, активирайки естествени клетки убийци, които могат да помогнат на новороденото да се бори с вируса, ако бъде изложено на зараза.
Констатациите имат значение за проектирането на ваксини срещу SARS-CoV-2 за бременни жени. „Ваксиналните режими, способни да управляват високи нива на COVID-специфичните антитела с модели на гликозилиране, благоприятствани от плацентата за селективен трансфер към плода, могат да доведат до по-добра защита на новороденото и бебето“, казва Андреа Едлоу специалист по майчина фетална медицина в MGH и асистент по акушерство, гинекология и репродуктивна биология в Медицинското училище в Харвард. Съ-старши автор и основен член в Института Рагон на MGH, MIT и Харвард.
В допълнение, разбирането как трансферът на антитела варира според тримесечието може да сочи критични прозорци по време на бременност, които може да са най-желателни за ваксинация, за да се оптимизира защитата както на майката, така и на нейното бебе.
Източник: ТУК